Писма от мама

Днес окончателно разбрах как съм затънала и колко сериозно се дозакопавам сама в собственото си майчинство. С бебе на 4 месеца и тодлърче на близо 3 години, една торба със служебни задачи и нула контакти с приятели осъзнах, че може би е крайно време да спра да бъда “майката, която прави всичко сама” и О, не!!!! няма нужда от никаква помощ… 

От помощ има нужда – всеки човек с две деца ще се съгласи, но явно за мен е супер трудно да го асимилирам, да си го признаея и да се оставя да ми помогнат. Continue reading „Само още няколко години и ще дойда с вас…“ →

Все повече се замислям над темата за младостта – правейки паралел със самата себе си, виждайки как за последните 2 години претърпях сериозни промени и преосмислих много неща в живота си. Оценявам майчинството като стъпка към израстване и съм убедена, че ако гледаш с положителна нагласа към трудностите, пред които те изправя малкия човек, можеш да събереш само позитиви. Две от тези неща са качествата да умееш да бързаш бавно и да бъдеш търпелив

Continue reading „Малка-голяма и само на 2“ →

Неусетно се изнизаха цели 2 месеца. Зара расте толкова бързо, а новите занимания и желания идват едно през друго, всичко сякаш става страшно бързо, бурно – изведнъж и нямам времето да успея да осъзная напълно кое, как и защо се случи.

Свива ми се сърцето, но трябва да призная, че на нея и скучно с мен по цял ден – виждам го, и колкото и да се опитвам да я разнообразявам с нови игри и занимания, детето има нужда от качествен контакт със себеподобни. Излизането на площадката, в парка, в градинката не е същото.

Разбира се, не мога да си представя, как тя ще потърси утеха при някой друг, как друг ще я прегръща и ще я обгрижва, а аз ще съм някъде далече от нея, изпускаща всичките усмивки, нови думи, нови умения, сълзи и тн. Continue reading „На кооператив – леко и с усмивка“ →