Писма от мама

Надали има майка, на която не са изсипвали торби с непоискани съвети за това как да гледа детето си или пък не са посочвали какво е онова, което тя не прави по „правилния“ начин.

„Правилният“ начин е като явление, което връхлита беззащитната прясна и неопитна майка най-силно и тежко, без предупреждение и излиза от всякакви възможни източници, включително от хора без деца, такива, които не са отваряли дори статия, камо ли книга за детско развитие. От хора, за които добрата практика все още е тази да „не свикваш бебето на ръце“, защото „ще го разглезиш“, да му дадеш биберон с мед, да го осоляваш или мажеш със свинска мас, а „осъзнато родителство“ и „емпатия“ са някакви понятия и модерен жаргон за разлигавяне на децата. Прочетете повече „“Ти (не) си достатъчно добра” – дай пак!“ →

„Не се става лесно майка“ – това ми каза баба ми, преди да родя първото си дете. Тези думи в действителност едва-едва одраскват повърхността на това, по-скоро бездънно море, каквото е майчинството, в което думата „лесно“ понякога е химера.
Никой по-нататък не прави положението по-леко.

Прочетете повече „„Не се става лесно майка““ →

Днес окончателно разбрах как съм затънала и колко сериозно се дозакопавам сама в собственото си майчинство. С бебе на 4 месеца и тодлърче на близо 3 години, една торба със служебни задачи и нула контакти с приятели осъзнах, че може би е крайно време да спра да бъда “майката, която прави всичко сама” и О, не!!!! няма нужда от никаква помощ… 

От помощ има нужда – всеки човек с две деца ще се съгласи, но явно за мен е супер трудно да го асимилирам, да си го признаея и да се оставя да ми помогнат. Прочетете повече „Само още няколко години и ще дойда с вас…“ →