Мартинко днес става на 2…
Не му написах нито едно писмо за тези 2 години, не му треперих толкова, не вадих снимки на хартия всеки месец, не се старах много, стигаше ми да виждам, че е щастлив, а той беше и сякаш просто порасна скорострелно.
Още ми е бебешок, като го прегръщам, още искам да си лежим двамата и да си гукаме с часове. В такива моменти времето е спряло и нищо друго няма значение – и аз виждам, не просто гледам, а наистина виждам – виждам детето си, слънцете по бузите му, усмивката му, хитрата мисъл в ъгълчетата на очите му и прашинките във въздуха около него, чувам звъна в гласа му и се радвам, дишам този миг. Там съм, с него.
Голямо сърце и още по-гигантска обич има в това момче. И ми я показва така хубаво всеки ден – мислех, че с кака му съм научила много за майчинството, но с него открих още повече. И не мисля, че има нещо по-хубаво на този свят, за мен, от това две малки детски ръце да държат лицето ти, две усмихнати очета да те гледат и да чуваш “мамо, отитаа те”.
Благодаря ти Марти, за нежността и за това, че ме разплакваш с нея всеки път. Пожелавам ти да си здрав и силен. Ние ще направим всичко, което ни е по силите за вас. 💛
Г.
lettersfrommom.net 