Надали има майка, на която не са изсипвали торби с непоискани съвети за това как да гледа детето си или пък не са посочвали какво е онова, което тя не прави по „правилния“ начин.
„Правилният“ начин е като явление, което връхлита беззащитната прясна и неопитна майка най-силно и тежко, без предупреждение и излиза от всякакви възможни източници, включително от хора без деца, такива, които не са отваряли дори статия, камо ли книга за детско развитие. От хора, за които добрата практика все още е тази да „не свикваш бебето на ръце“, защото „ще го разглезиш“, да му дадеш биберон с мед, да го осоляваш или мажеш със свинска мас, а „осъзнато родителство“ и „емпатия“ са някакви понятия и модерен жаргон за разлигавяне на децата.
Чувала съм страховити примери, като се започне с родилното и заветните „Стига рева! Като ги правихте тия деца не сте ревали, нали?“, след това коментари на роднини от типа „Ти какво си мислиш? Че някой ще ти даде награда за това, че кърмиш над 1 година?“, или баща да обяснява как дъщеря му се превзема за това, че току що е родила и се притеснява, през констатации на случайни минувачи от рода на „Ама това дете ще се разчекне в тази цедилка, ще го увредите!“, или „Вие отглеждате насилник, то агресията по генетичен път се предава!“ до „Как така не му давате мед на това дете? Какво пък толкова ще му стане?“ и любимото ми „Вие днешните майки нещо сте се взели твърде на сериозно.“
Най-тъжно е, когато собствените ти близки хора започнат да ти се месят, уж те слушат, а не чуват нищо, и в определен момент осъзнаваш, че каквото и да правиш ти не получаваш най-важното нещо, от което реално се нуждаеш, като една, на моменти хормонясала, недоспала, изнервена, притеснена, гневна, дори нещастна, и пр. жена и майка – четете внимателно – П О Д К Р Е П А – достатъчно ясна ли е тази дума?
Сега се запитайте – изразихте ли някаква подкрепа под някаква форма към някой днес/тази седмица/този месец – изобщо? Много лесно е да подходиш с критика, нали? И говоря за онази критика, която се носи като мъгла от фини прахови частици – игнорираш я, можеш да я дишаш и търпиш известно време, но рано или късно ти писва и се омиташ в друга държава с по-чист въздух. Много по-лесно е да критикуваме, защото – нека си го кажем – да обясняваме на някой как греши, без реално да му помагаме с някакво решение, идея, конструктивност, ни кара да се чувстваме по-добри. В моя личен опит до момента, най-рационалното решение за мен е било да се дистанцирам от такъв тип хора и да ги изключа от живота си, независимо роднини или познати.
Тормози ме този въпрос именно, защото от месеци съм основно критична, скептична, все по-малко позитивна и все по-изнервена. Отдавам го на умората, претовареността, оскъдния социален живот и липсващи развлечения, но коя майка в днешно време седи и бездейства през майчинството си? Опитваме се да направим толкова много във малкото време, с което разполагаме, и представете си как, вместо да чуваме по нещо ободряващо, ние слушаме критика от всякакъв вид – с повод и без повод.
Критика, че прегръщаме децата си твърде много или твърде малко, критика, че кърмим твърде дълго или не искаме да кърмим изобщо, критика за това как сме избрали да родим, как захранваме, кога ще сложим детето на гърне, как го приспиваме, колко дрехи му обличаме, как играем с него, как го възпитаваме, колко езика му говорим, как го лекуваме, кога да започнем да се разделяме с него, къде да го водим, и пр. Всеки бърза да каже какво е неговото мнение без да е попитал защо и как сме взели своето решение, на какво го базираме, без да се е запознал със съображенията ни, просто защото може.
Скъпи други хора, които не сте майката, която се опитва да вложи най-доброто от себе си, че и повече в децата си – вместо да давате акъл назидателно, не бъдете безполезни, ако можете да помогнете с нещо и прецените – предложете, ако отсрещната страна приеме – направете го. Ако ли не – и една добра окуражаваща дума би била чудесна подкрепа! В края на краищата, независимо имате или нямате деца, помислете първо в качеството си на какъв капацитет и от дистанцията на колко години труд и проучване сервирате критиката си – вие сте клиничен психолог, доктор, педагог, учен?
Тази Коледа можете да започнете с малко повече П О Д К Р Е П А !💛
Peace!
Г.
lettersfrommom.net 