„Не се става лесно майка“

lrm_export_20180825_1354587691867470358608462.jpg

„Не се става лесно майка“ – това ми каза баба ми, преди да родя първото си дете. Тези думи в действителност едва-едва одраскват повърхността на това, по-скоро бездънно море, каквото е майчинството, в което думата „лесно“ понякога е химера.
Никой по-нататък не прави положението по-леко.

Сякаш в момента, в който бременността е факт, се подписваш, че поемаш по онзи пословичен тежък път и даваш съгласие да те сполетят всички онези кошмарни и унизителни неща, за които си слушала, че са се практикували преди 20 години, и които продължават да присъстват в „програмата“ и до днес…

Най-пресния пример за това – в началото на Август моя близка роди в болницата с космическите коридори, зодиаци и окачени тавани „Св. София“ (бившата „Тина Киркова“). Първо раждане, жената – нормална, образована, интелигентна, усмихната жена – отива с 5 см разкритие, бързо прогресиращо, с изтичащи води,… с избор на екип. Всичко изглежда добре, жената е спокойна, ражда бързо, но след това цялото нещо се обръща в някакъв фарс, в който, ставайки майка, ставаш и жертва. Бебето се ражда с три напъна – бързо и лесно, но после се казва, че раждането било „тежко“, бебето е в кувьоз 3 дни, на антибиотици, на 3-тия ден се „оказва“, че има счупена ключица, иначе никой нищо не казва за състоянието му. Налага се майката да ходи да се моли да ѝ дадат някаква информация за състоянието на бебето. Не знам някой ще разбере ли нещо за реалното състояние на детето си от думите: „Бебето е изморено, било е тежко раждане„…, при положение, че отиваш и го раждаш бързо, и не разбираш кое е било тежкото в случая, никой не ти казва КАКВО МУ ИМА на бебето? След 7-дневен престой, все така без информация, ги изписват и за състоянието на бебето най-ясно става от епикризата… Трябва ли да чакаш да ти дадат епикриза, за да разбереш какво се случва с детето ти?
В 21-ви век, в България, масово жените отивайки да родят децата си все още са третирани буквално като добитък, да не мрънкат, да не реват, да не издават звук, докато избутват 3-килограмови човешки същества от себе си, защото това значи, че се лигавят, да не кърмят, защото в неонатологията сменят памперси под час и бебетата реват като са насрани и изнервят акушерките, да нямат право да прегърнат децата си след като ги родят, да бъдат унижавани и обиждани….

Или сами минаваме през това, че и по-лошо, или познаваме такива жени с кошмарни истории. Не се става лесно майка, а да не ти дават информация за детето ти е направо престъпно! Никоя от нас не си представя, че раждането е песен, че всичко се случва за минута, че се забравя след още една. Знаем, че е огромно изпитание и че няма връщане назад. Но защо трябва да се надяваме на най-доброто и да се молим, да имаме късмет и че сме попаднали в ръцете на компетентни хора, а не в онази кладница от соца?

Понякога печелим 6-ца с избор или без, понякога изпадаме в ситуация да изгубим почва под краката си и всичко това идва с много притеснения и страх, страх, страх. Сега убиха една майка. Просто нямам сили и сърце да го коментирам. Знам, че може да бъде нормално и да ставаме най-хубавото и важно нещо, което някога ще бъдем в живота си – майки – с подкрепа и грижа, защото съм част от тези, в групата с 6-цата и ми е много мъчно, за жените, които ставайки майки стават и жертви. В 21-ви век….

Моля подпишете тази петиция: https://www.change.org/p/министър-на-здравеопазването-за-промяна-на-условията-за-раждане-в-българия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s