Декември стана Април, а аз още не съм писала нищо за нашия сладък Мартин.
В момента – почти 3 месеца след раждането състоянието ми е тотално клише – тъмни кръгове под очите, бебешкото повръщано + пижама, срастнала вече с мен и 5 кг. над теглото към термина. Мечтая си да седна и просто да не правя нищо, но от друга страна разбирам, че няма място за самозалъгване в майчинство №2. Продължавам да се опитвам да работя, но положението се превръща по-скоро в безкраен задух и не знам още колко ще мога да изкарам така.
От това по-скоро отчайващо интро, скачам направо към Мартиновото раждане и към Положителната нагласа…
Тя – положителната нагласа – е най-полезния подарък, който човек може да си направи, когато, нека не се лъжем – му предстои от него по особено болезнен начин да излезе един друг средно 3-килограмов човек (ако мога така да се изразя)…
И пак благодарение на нея, не се страхувах. Не се притеснявах. Чаках с нетърпение денят, в който ще се запозная със сина си. След едно нормално и силно положително първо раждане знаех, че тръгна ли към болницата всичко ще мине добре. Така и се случи – родих бързо, лесно и всичко, което можеше да се обърка ме подмина. Мартин пристигна в живота ни с късмет.
Майка ми дойде на 20ти декември с уговорката да си тръгне за Варна на 9ти януари с вечерен полет в 19 часа. Идеята беше тя да остане със Зара, в случай, че нещата тръгнат посред нощ, за да можем ние с Камен да бъдем заедно по време на раждането. 9ти януари дойде, аз все още нямах каквито и да било признаци за раждане и майка ми си тръгна. 5 часа по-късно, в 00:01 на 10ти януари, обаче, водите ми започнаха да изтичат. Съобщих на Камен, взех си душ, хванах куфара и без излишен патос, с една скромна целувка и нула церемонене в 1 часа хванах такси до Шейново.
След 1 час чакане, прием, преглед, разговори с доктори и акушерки, установиха че въпреки, че съм с изтичащи води и 3 см. разкритие нямам никакви контракции. Оставиха ме да спя и така до 04:06 часа, когато ме подкараха контракции на 7 минути. Ударни и кратки. Когато бях бременна със Зара преносих и се стигна до индуцирано раждане, така че нямах никакви очаквания, че с второто бебе ще започна да раждам сама, но явно подцених положението. В 5 часа контракциите станаха на 5 минути, в 6 часа вече нещата си отиваха към раждане.
Прекарах контракциите с танци на саундтрака на Guardians of The Galaxy и парчета на Дейвид Боуи. На Starman се роди Мартин! 🙂
Не можах да дочакам Камен – той трябваше да заведе Зара на кооператив и така и не успя да дойде на време, но за това пък веднага щом я остави, пристигна в болницата и го пуснаха при мен и бебето.
В този ден имахме късмет – и аз и Марти.
3 месеца по-късно нещата клонят към класическа идилия с две деца, които се радват едно на друго. Мартин е бебе за пример. Кърменето потръгна без никакви проблеми, колики нямаше, нощния му сън е добър и сякаш всичко с него върви лесно и без напрежение. Зара е ужасно нежна към него, пее му, гали го, гушка го и иска да участва в грижите. Още преди то да се роди се стараехме да не ѝ натрапваме бебето, а след това нещата се случват по нейно желание и не заради липса на внимание. За сега всичко върви без проблеми и искрено се надявам нещата да продължат все така.
Март ни донесе настинки и вирусни инфекции, кака Зара вдигна 40 градуса температура, разболя се и Мартин покрай нея, като също мина един курс с антибиотици. Сега нямаме търпение за повече хубаво време и разходки.
Обичам го този малък мъж. Различно е, но някак пак е същото като със Зара.
❤
lettersfrommom.net 