Малка-голяма и само на 2

Все повече се замислям над темата за младостта – правейки паралел със самата себе си, виждайки как за последните 2 години претърпях сериозни промени и преосмислих много неща в живота си. Оценявам майчинството като стъпка към израстване и съм убедена, че ако гледаш с положителна нагласа към трудностите, пред които те изправя малкия човек, можеш да събереш само позитиви. Две от тези неща са качествата да умееш да бързаш бавно и да бъдеш търпелив

за жалост никога не съм ги харесвала и никога не съм се стремяла под каквато и да било форма към тях. Опитът, обаче показва, че с малкото дете нямаш друг избор, за да бъде то спокойно и щастливо, трябва да забавиш ход и да разбереш една проста истина – какъвто и да е характера и темперамента на детето, поведението му до голяма степен става огледало на твоето състояние.

А децата се променят с часове.  Нови думи, нови действия, нови желания, нови въпроси.

Всичко се случва неусетно, скорострелно. Вече 6 месеца Зара ходи на кооператив. Щастлива е, пробудена, любопитна, умела. Пее, танцува, твори, играе и има свои приятелки, с които да се кикоти и забавлява. Братчето ѝ ще се роди през Януари и тя вече знае много неща за него, пее му, целува корема и вика „Бебеее, къде си? Ела бебе!“. Пускайки я на кооператив, имах една едничка цел – тя да стане по-самостоятелна, да има своя интересна среда – различна от домашната, в която да има нейно място и да се чувства значима сред други деца. Разчитах много на това, за да може да приеме появата на братчето по-лесно и по-леко. Сега знам, че съм на прав път и не съм сгрешила. В момента на 2 години и 4 месеца, аз виждам огромна промяна у нея във всяко едно отношение – до голяма степен благодарение на социализацията ѝ в кооператива, примерът, който взима от по-големите деца и заниманията ѝ там.

Така и не стигнахме до някакви трудни ситуации с адаптацията – за нея беше интересно и ходеше и продължава да ходи с желание, нетърпелива да види другите деца. С влизането всяка сутрин, тя бърза да отиде при децата, понякога не се сбогува изобщо и направо ме зарязва на вратата.

Предстои да видим как ще се развият нещата при появата на бебето, но някак си за сега не мога да си представя как точно биха се променили.

To be continued…

Г.