На кооператив – леко и с усмивка

Неусетно се изнизаха цели 2 месеца. Зара расте толкова бързо, а новите занимания и желания идват едно през друго, всичко сякаш става страшно бързо, бурно – изведнъж и нямам времето да успея да осъзная напълно кое, как и защо се случи.

Свива ми се сърцето, но трябва да призная, че на нея и скучно с мен по цял ден – виждам го, и колкото и да се опитвам да я разнообразявам с нови игри и занимания, детето има нужда от качествен контакт със себеподобни. Излизането на площадката, в парка, в градинката не е същото.

Разбира се, не мога да си представя, как тя ще потърси утеха при някой друг, как друг ще я прегръща и ще я обгрижва, а аз ще съм някъде далече от нея, изпускаща всичките усмивки, нови думи, нови умения, сълзи и тн. Continue reading „На кооператив – леко и с усмивка“