Още от твоето раждане, във врата на майка ти започна да се усеща дъха на някакво съмнително симпатично малко чудовище, което шепне тихичко:
„О, скъпа, чакай само да видиш, какво ще ти се случи! Ще бъде велико, и то по всички параграфи! Ще започнеш да пропадаш много скоро, не физически или психически. Ще бъде много по-забавно!
Интересите ти ще се ограничат драстично, поради липсата на онзи най-съществен ресурс – времето, което ти така нехайно си прахосвала до сега. Няма да ходиш на кино през седмица, както преди, ще ти е трудно да прочетеш дори една книга за по-малко от 3 месеца, а вероятно докато я прочетеш, ще видиш трейлъра на нова екранизация по нея, която…. няма да гледаш поне още година след това. Ще виждаш приятелите си веднъж-дваж на сезон, и ще имаш чувството, че трябва да гониш много „влакове“, но нямаш вече сили за това. Ще започнеш да усещаш дефицити в концентрацията си, ще виждаш как собствените ти мисли се влачат немощно и забавено, а най-добрата ти приятелка ще бъде бархетната ти пижама – мека, топла и приласкаваща. Но не се залъгвай, наивно момиче – пижамата изобщо не означава, че ще спиш! Най-големия лукс, който ще можеш да си позволиш ще се нарича Сън, и ще е толкова кратък и некачествен, и винаги за твоя сметка. Вече почти няма да харчиш за дрехи и кецове – не и за самата себе си. За това пък в портфейла ти ще се впие удобно карта Икеа Family, която ще ти се струва, че започва да пулсира подканващо в началото на всеки нов месец. Ще изпитваш много страхове, някой ужасни, други глупави и неоснователни, които ще се трансформират постоянно в по-нови с времето, но няма да изчезнат никога, защото с качването на тази въртележка, ти вече си се съгласила със ситния шрифт в дъното на билетчето. Ще усетиш, че старото ти аз е изостанало някъде много назад, а като се погледнеш в огледалото няма да си спомняш как си изглеждала преди 2 години – имаше ли ги тия бръчки, или не? Ще започнеш да си задаваш въпроси „Колко време мина?“, „Ама как така е петък?“ и ще започнеш да следиш календара и часовника все по-често. Не, никой не ти е дал транквиланти, а и ако беше така, поне щеше да усетищ, че си се наспала. Шегичка!
Много ще е забавно, ще видиш! Ще се изненадаш колко много ще ти хареса да бъдеш майка.
Ще плачеш, понякога много, главно от щастие, понякога и на някоя песен на Gipsy Kings (какво да се прави), защото ще изпитваш нови чувства, най-чистите, красиви и блажени емоции, на които можеш да се насладиш. Ще се издигаш и ще обичаш с цялото си същество. Ще имаш възможността да приемеш и претърпиш истинска метаморфоза отвътре и ще усетиш нова по-мощна гравитационна сила над себе си. Фокуса на твоя свят ще се измести и цялото ти същество ще се насочи в друга посока. Ще виждаш много по ясно, все по-често със сърцето си и ще се усмихваш вътрешно на себе си, защото знаеш, че това е правилният, твоят избор. Това е времето, в което най-важно става твоето семейство, миличка! И то тече бясно и богато, а ти си благодарна, че го имаш и споделяш с най-важните хора в живота си. Ще осъзнаеш, че имаш огромна привилегия, че за някакъв кратък миг в живота си, ти си една цяла необятна и съвсем истинска вселена за някой… Някой, който те познава от началото на живота си, когото ти ще обичаш повече от всичко на света. А приключението едва започна. Това, което те очаква е велико, миличка! По всички параграфи!“
С обич,
Г.