Разпролетено за детската площадка от една майка на 18-месечно дете – част II

За съжаление не всяка площадка е спретната и поддържана като тeзи в Докторската градинка, но здравия разум ти намеква деликатно, че с бездействие няма да стане по-чисто. Макар и квартална (което автоматично означава, че ако не е част от парк или градинка, то общината няма да я поддържа), площадката е място, което ще посещаваш често, вероятно дори всеки ден.

Ето така, идва заветния ден, в който ти, уверен, че ще постъпиш правилно, с риск да звучиш като лелка, събираш кураж и слагаш табела с призив към родителите ала „Да почистим детската площадка!“.

В началото – доброволци много, но в уречения ден и час на чистката осъмваш сам. В последствие се приесъединяват още 2 майки, и който още се появи. Най-общо казано – задачата бива изпълнена със презадоволителна готовност, но още преди края започват упреците – „Защо сложихте табелката толкова късно?“, „Ама вие чистили ли сте, вижте колко изровен пясък има.“. Поемаш си дълбоко въздух и с усмивка, казваш, че със сигурност ще има още много чистки скоро.

Напънал си се, отделил си от личното си време, на първо място, защото искаш детето ти да играе на чисто и защото не искаш детската площадка да запада, възнамеряваш да продължиш с усилията и занапред и честно казано, изобщо не ти пука какво е мнението на съседката от четвъртия етаж.

Интересен и нетърсен ефект, който прави впечатление в масовката, е че някак съвсем естествено, 2-3 майки започват да наглеждат всички деца на чистещите родители, да ги пазят и да ги връщат обратно на площадката, което може да се отчете като огромен плюс в полза на идеята за „сплотяване на общността от майки“ в квартала. Все пак с голяма част от тях ще се виждате още много пъти и независимо дали за теб е от някаква важност изобщо, детето ти ще се сприятели с част от децата, респективно няма как да се държиш като темерут с родителите им.

Тъжното обаче е, че в края на деня, когато вече си капнал, твоя тодлър вече е изнервен, вероятно озверял от глад, иска да му обръщаш внимание, а ти изсипваш последната лопата в чувала, с блаженни мисли как след малко ще се прибереш и ще си сипеш нещо приятно, виждаш как нови боклуци и фасове поникват като гъби.

Но да погледнем към първоизточникът – най-любими са ми пушещите майки по детските площадки, задължителни, невъзмутими и така безцеремонни.

И аз съм пушач, но не пуша около детето си. Чувствам за отвратително да се доближавам до нея и да мириша на цигари, камо ли да пуша в близост.

Изначало трябва да си нагъл, безотговорен и очевидно прост, за да не се съобразиш с това, че на метри от теб малки деца дишат пушека от цигарите ти. А също по най-просташки начин да си хвърляш фасовете под пейките, където тези същите деца ще ги намерят и ако са малки, вероятно ще ги събират или ще пробват да ги опитат.

Това са т.нар. безнадеждни майки. Тя е гротеска във всяко едно отношение и просто няма как да направи каквото и да било впечатление, маркирано с положителен знак. По-скоро с „X“. Винаги я забелязваш и още в първия момент знаеш, че това е човек, с който не би искал да размениш и един поглед. Тъпче детето си със зрънчо, меденки и сокче Капи, не играе с него и не се опитва да го запознае с други деца. Тя единствено упражнява контрол, до толкова, че то да не се пребие или да не се скара с друго дете, заплашва, че ще го наплеска и само подава различна играчка през някакво време. Излязла е по най-изсухления и скапан анцуг, който притежава, но говори почти през цялото време по смартфона си, захапала е уверено цигарата и мисли, че е усвоила всичко в родителството.

Със сигурност няма да я заговориш, но точно заради нея ще се амбицираш да сложиш още едина табела, този път забраняваща пушенето на детската площадка.

И така до следващия път, в който нещата ще се повторят, но все пак ще знаеш, че поне за седмица, детето ти е играло на чисто, a пушачите ще излязат извън мястото за игра.

Цялата тази офанзива,  макар и с доста битов характер, носи повече усещане за удовлетворение, отколкото нерви, а с доза постоянство би могла да доведе до малко по-сериозно отношение на родителите и подобряване на условията за самите деца, което генерално носи само позитиви.

Детската площадка – това вълнуващо място, на което децата ни не само могат да ни докарат до умопомрачение или безсилие, научават нови неща (понякога лоши примери и магарии), развиват умения и се социализират, но и място, на което те се чувстват щастливи.

Over and out!

Г.