The Walk – Декември стана Февруари за ден

16178923_1087547658024192_8208476497505327083_oДа списвам този блог редовно се оказа малко по-трудно от колкото очаквах. 24-те часа на денонощието са измерими с 36 по отношение на резултати, но седмицата започва и свършва сякаш в един ден. Последните 3 месеца бяха тежки, работата много, а времето – крайно недостатъчно. През майчинството до момента аз продължавам да работя от вкъщи и задачите вече са ужасно много, а ти не одобряваш това изобщо…

Случиха се толкова много неща от последното писмо до сега и все по-ясно виждам, как всичко хубаво трае ужасно кратко. 

Изумявам се с каква увереност използваш думичката „Не!“ по абсолютно всякакъв повод. Ясно е, че сме на прага на периода, в който бебето спира да бъде бебе и се превръща в дете – или иначе казано – хваща те първия пубертет в живота ти. Моментът, в който започваш да осъзнаваш, че имаш свой избор и започваш да ни пускаш заявки полека-лека. Все още сме в самото начало, но бъди спокойна, мъничка, търпение и обич е предписанието във всички книги и ние с баща ти сме решени да се справим :). Миналата седмица изпадна в див тантрум на детската площадка, и като за сефте реших да те оставя да се накрещиш без интервенции.

Но какво се случи от последното писмо до сега:

Една седмица преди Коледа ти изкара Розеола – лек вид „6-та шарка“, която премина с висока температура, последва обрив и както всяко чудо за 3 дни премина без сериозни ревове и драми. И въпреки всичко ти не беше никак добре, а ако това е най-лекия вариант на шарките изобщо не искам да си представям как минават по-тежките. Плюс 16 зъба, които си работят на заден фон и от време на време напомнят колко вкисващи могат да бъдат за едно малко дете.

Последва Коледата – майка ти я беше втресло Гринч-и настроение и без малко не изпусна един сочен коледен хейт да се изсипе ей така без хич и не където трябва. Не стигнах до изваждане на фалшивата елха и коледни играчки от мазето. За сметка на това пък звездата с лампички и пеперуди, на която се радваш от около 1 година вече, продължава да е на лице и към днешна дата като перманентна декорация.

(Когато бях малка, Коледа се празнуваше у прабаба ти и включваше пълна програма и разбира се подаръци, най-често в следния комплект: пантофи, гащи, пижами, с включени банани и мандарини – за времето си явно екзотика.)

След Нова Година изкара една цяла седмица с влажна кашлица и сополи. Опитите ни да те запознаем с това високотехнологично чудо – Инхалаторът – се овенчаха с пълен провал. Проявих всякакъв вид креативност в презентацията, но ти така и не пожела да го погледнеш дори. Пях, танцувах с този проклет инхалатор, но резултат никакъв.

И в началото на Януари проходи –  ходиш от 4 месеца спокойно за ръка, но просто реши да се пуснеш сама най-после. И ти личи колко страхотно се чувстваш :D! Сега предстои да маркираме събитието официално с този небезизвестен ритуал „Прощъпулник“, който ще дойде доста закъснял, но все пак ще се отчетем за архива. Всичко стана много по-лесно след прохождането. Сбогува се с биберона, за мое облекчени стана ужасно лесно и след като му казахме „чао“ ти не си го търсила изобщо.

През следващите 2-3 месеца предстои задачата да намерим някаква почасова забавачка, на която да започнеш да ходиш, за да видим как ще се адаптираш. Суха тренировка за детска градина или иначе казано – време е за още една доза самостоятелност и – надявам се – добър пример от по-големи другарчета.

В следващото писмо – повече и надявам се скоро.

С обич,

Г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s