„Kаквото си сметнала за най-добро“… почти

10322573_851992538246373_4551985009334766312_nКърменето – най-естественото и просто нещо на света, може да ти бъде представено като ужасно сложна и комплексна операция, особено когато ти се случва за първи път и не си наясно. Защото това не е някак си „твоята“ тема, нова е и да, разбира се, че ще опиташ и ще бъдеш постоянна, за да подсигуриш най-доброто за детето си.

Изпуснеш ли момента обаче „влакът много бързо заминава“ и с бебето отгръщате нова страница – тази с адаптираното мляко. Релактацията е реално изпълнима, но дали на бебето ще му се иска – това не се знае.

8 месеца след края на кърменето при нас, аз все още поглеждам назад и се питам защо се оставих толкова лесно.

Естествено има уговорка – не съм ходила на консултации, нито на семинари и пр., мероприятия за бъдещи майки.  По това време не познавах изключително кърмещи жени. Работех почти до края на бременността и четях по темата.

Но… колкото и да се подготвяш, когато и кърменето, като ред други неща случващи се едновременно покрай новия човек, е за първи път, просто може да ти се стори като поредната сложна работа.

Continue reading „„Kаквото си сметнала за най-добро“… почти“

OffTheRecord: Всеотдаен татко… not

Днешните татковци не са това, което е представлявала бащината фигура навремето (за щастие, с известни изключения в положителна насока), не са и това, което би трябвало да бъдат. Поне по моите лични „стандарти“ и наблюдения сред познати.

Ясно е, че не става дума за всички и че тази тема е обширна. Имам щастието да отглеждам детето си със супер татко, и може би за това така настръхвам всеки път щом стане дума за бъдещо бащинство.

Та, това, което в последно време поражда розочарованието и недоумението ми, а то неминуемо ще се излее в този пост, е нежеланието на голяма част от въпросните да се ангажират истински със собствените си деца. Дали защото откровено не им се занимава, Continue reading „OffTheRecord: Всеотдаен татко… not“